Щастливци са тези, които са доволни от това, колко тежат и се приемат и харесват такива каквито са. Има хора, които просто са си слаби и не им се е налагало никога да спазват някаква диета за отслабване. Предполагам всеки познава някой  слаб човек, който обаче яде много. В тези случай всичко си е въпрос на ген, на метаболизъм на организма и на още едно много важно според мен нещо – това, че слабия човек не полага никакви усилия, за да поддържа това си тегло. Той знае, че колкото и да яде както се казва нищо не му се лепи. Понякога психологическия фактор е много силен. Има хора, които се възприемат като дебели, въпреки че реално не са и пристъпват към  всякакви опити за отслабване. Започват с някоя диета, подмамваща с бърз и гарантиран резултат. Ако с тази диета не достигнат желаното тегло минават на следваща или прибягват към някакви други препарати за отслабване. Днес на пазара се предлагат десетки и стотици неща, от знайни и незнайни фирми. Понякога стремежа на хората да отслабнат ги кара да употребяват неизследвани продукти, закупени само по интернет – разни китайски гъби имаше преди време. Това понякога крие големи рискове, защото може да се увредят някои органи в тялото. А истината е, че човек има и граница на това колко слаб може да бъде. Това е свързано с физическото оцеляване на човека. Всеки е гледал снимки на хора болни от анорексия. Просто тялото вече не може да изпълнява жизнените си функции. Ето защо, когато човек реши,  че иска да спазва някаква диета за отслабване е важно реално да прецени с колко килограма иска да се раздели така, че все пак да се чувства жизнен и изпълнен с енергия. Понякога е достатъчно човек малко да промени своя хранителен режим, да започне да се движи повече и да забрави обсебващата мисъл, че иска да отслабне и може да види резултати в теглото си.